Народните поговорки притежават дълбока мъдрост. Една от тях гласи: „Истината лежи някъде по средата.” В тази глава ще се опитаме да покажем, че това е така и от гностична гледна точка.

Гностичната дефиниция за истина със сигурност не съответства на нашето обикновено разбиране за истината. В ежедневния живот казваме за нещо, че е истина, ако то отговаря на определени факти. А фактът е нещо, което е проверено по един или друг начин. Звучи просто, но за нещастие търсенето на истината в познатия ни свят се оказва една драматична борба. Съгласни ли сте, че това, което е вярно за един, не важи за друг. Объркани сме между множество истини, полуистини, частични истини, и.т.н.

Този въпрос в същност не е нов, много поколения са си блъскали главата над него. Въпросът „Какво е истина?” в еднаква степен е актуален и класически. Той е занимавал и Тома, един от Христовите апостоли. В гл. 90 на Евангелие на дванадесетте четем следното:

„Дванадесетте отново се събраха в кръг под палмовите дървета; и един от тях, Тома, зададе следния въпрос: Какво е истината? Едно и също нещо бива възприето от различните мислители по различен начин и даже едни и същ човек възприема едно нещо по различен начин в различно време. Какво тогава е истината?

Тогава Иисус се появи в средата им, и каза:

Единствената пълна истина е в Бог, защото няма човек или група от хора да знае това, което Бог - Този, който е всичко във всичко, знае. Истината се разкрива на хората в съответствие с тяхната способност да я разберат и възприемат. Една истина има много аспекти, а един човек може да види само един от тях. Друг вижда друг неин аспект, а някой вижда повече от другите, всеки според възможностите си да я възприеме.

Вижте този кристал: как едната светлина се отразява в дванадесет страни, да, в четири пъти по дванайсет страни; и всяка страна отразява един лъч от светлината;един човек вижда едната страна, а друг - другата, но това все е едната светлина, която се излъчва от всичко. Истината за всеки човек е това, което той може да схване с неговия разум, докато не дойде време, когато най-висшата истина ще му бъде разкрита. На душата, която може да възприеме повече светлина, се подарява повече от нея. Затова не съдете другите, за да не бъдете съдени. Мнозина ще се обърнат към мен: „Господи, Господи, ние се стараехме за твоята истина”, но аз ще им отвърна: „Не, вие се старахте за вашата истина и не приехте никаква друга истина.”

До какво заключение можем да стигнем, размишлявайки над този цитат? Първо, че има една Светлина, която осветява всичко. Тази Светлина гностиците наричат Истина. Защо? Защото Истината се излъчва от пълнотата, която остава неизменна във вечността. Тази единствена Светлина, тази единствена Истина, бива изживявана от всеки човек по различен начин. Ние като смъртни хора сме подложени на промени, затова не сме в състояние да асимилираме пълната Истина, а само малка част от нея. Различните хора ще възприемат различна част от нея, затова истината на един човек не важи за друг. От своята кула ние започваме да съдим другите като считаме, че нашето мнение, нашата истина, е по-меродавна от тази на другия; конфликтите не закъсняват. Оказва се, че цялото объркване и хаос на земята е следствие от състоянието на непълнота, частичност, фрагментация.

Ако обърнем поглед към науката, ще намерим множество потвърждения на това заключение. Тук ще отворим една скоба: нямаме нищо против научния прогрес, ние се ползваме от неговите постижения в ежедневието си, но нека сега погледнем от един друг ъгъл. Да вземем пример от медицината. Някой учен-изследовател открива чрез експерименти, или напълно случайно, ново лечебно средство. Преди то да се появи на пазара като лекарство, бива подложено на продължителни изследвания. Хипотезата бива тествана многократно в практиката. Първо лечебното средство бива изпробвано на животни, а едва след това и на хора. Виждаме, че това е един чисто експериментален процес. И въпреки многобройните, разностранни и продължителни проучвания, по-далечните ефекти на лечебното средство не могат да бъдат предвидени. Такъв метод на работа се налага, защото като не притежаваме пълната Истина, се загубваме във фрагментите и сме принудени да експериментираме.

И така, съществува една абсолютна, пълна Истина и много относителни, променящи се истини. Ние познаваме само жизненото поле, където действат относителните истини; реалността на абсолютната Истина остава скрита за нас. Трябва да признаем, че дори относителността се поражда от Абсолюта: това, което се променя (което е още в развитие), се задвижва от това, което е завършено, пълно. Натъкваме се на един основен гностичен принцип: съществуването на множество жизнени полета.

Следователно, на въпроса: защо не можем да познаем пълната Истина, защо не можем да постигнем полето на Абсолюта, отговорът може да бъде: защото нашето състояние на природно роден човек е непълно, частично, фрагментарно. Може би такова становище няма да ви задоволи напълно – като че ли се получава нещо от рода на „това е така, защото е така”. Ако искаме да намерим по-задоволително обяснение, трябва да имаме една по-пълна картина на човешкото същество.

Вероятно ви е известно, че материалното тяло на човека е обгърнато и проникнато от енергийно тяло. Подобен обект наблюдаваме и около земното кълбо. Планетата ни е обгърната от електромагнитно поле, което я защитава и храни. То привлича определени сили и отблъсква други. Потвърждение можем да видим, например, наблюдавайки полярните сияния. Те са причинени от множество малки частици, излъчени от Слънцето и привлечени в електромагнитното поле на Земята.

Можем да си представим нашето тяло подобно на малка планета. В гностичното учение се използва понятието микрокосмос. Подобно на земното, нашето собствено енергийно поле (наричано още аурично поле или аурично същество) се проявява като магнит; то привлича определени сили и отблъсква други. Качествата на силовото поле определят какво да бъде привлечено към него и какво не. То привлича само такива сили, които съответстват на нашето собствено същество. Тук действа законът: подобните се привличат. Следователно, всяка сила, която взаимодейства с нашето аурично поле, бива модифицирана и оцветена от индивидуалността ни.

Да си представим, че един гностик решава да изнесе лекция. Той (или тя) иска да ни разкаже за Гносиса. Този човек изпитва нещо от гностичните сили и би могъл да ни направи съпричастни с тях. Седим в залата, изпълнени с очакване. Идва моментът, в който лекторът започва да говори и ние възприемаме думите, идващи към нас. Какво става всъщност? Преди вълната на изречената дума да достигне до ушите ни, тя пресича нашето енергийно поле и при взаимодействието с него се променя, модифицира се от нашето състояние. Ето защо, всеки от нас интерпретира и разбира чутото по свой собствен начин. Така, напускайки залата, ние не отнасяме със себе си една и съща представа.

С други думи, хората не са в състояние да възприемат дадена информация обективно. Всеки от нас живее в свой собствен, отделен свят. Всеки от нас е затворник в собствения си микрокосмос. Тъжна констатация, наистина! В настоящото ни състояние на съществуване ни липсва способността за обективно възприемане, поради което се изгубваме в настъпилия хаос. Остава отворен въпросът защо нашето енергийно поле е индивидуално оцветено. Той ще бъде разгледан в една от следващите глави.

Може би ще кажете: „Тук направихте твърде радикално заключение, но дали е оправдано? Не са ли малко плитки основите му ?”

Добре тогава, нека навлезем в тази тема от друга посока. От гледната точка на теоретичната физика.

Може би сте чували, че теорията на квантовата механика сложи край на една друга теория - тази за детерминирания свят. От гледна точка на класическия, Лапласов детерминизъм, бъдещото състояние на вселената може да бъде изчислено, при условие че настоящото й състояние, както и действащите в нея закони, са известни. В противоположност на този възглед е принципът на Хайзенберг за неопределеността, основополагащ принцип в квантовата механика. Той гласи, че местоположението и импулсът на една микрочастица (вълна) не могат да бъдат точно определени едновременно и заедно. От което следва, че бъдещето състояние на частицата (вълната) не е нещо твърдо детерминирано; съществуват повече от едно възможни състояния, всяко от които има известна вероятност да се осъществи. Така че квантовата механика допуска множество възможности, като всяка има шанс за изява.

Айнщайн не бил очарован от тази теория и изразил отношението си към нея с известната фраза: „Бог не играе на зарове.”

Все пак днес квантовата механика се счита за много успешна теория.

Да се върнем на темата: защо една ситуация да не може да бъде точно определена? Защо не е възможно обективно възприятие?

Това е така, защото съществува връзка между наблюдателя и наблюдавания обект. Наблюдателят има определяща роля: той конкретизира една от потенциалните възможности и за него тя става реална. Но тя ли е реалността? Не, казва квантовата механика, реалността е неопределена, тя е съвкупността от всички възможни състояния. А наблюдателят е само отражение на собствено си състояние на съществуване и на собствената си опитност. Казано с други думи, обгръщащото ни вълново енергийно поле ни служи като огледало - показва ни кои сме.

Как да разбираме това?

Съзнанието ни трепти с определена честота. Когато го насочим към нещо, например, чрез очите си, тогава ние изпращаме един лъч. Навярно някога сте усещали погледа на някой, към когото сте обърнати с гръб? Нашето излъчване взаимодейства, интерферира със срещнатото вълново енергийно поле (със съществуващата съвкупност от възможности). В резултат от нашата моментна предразположеност, ние получаваме конкретно възприятие; ние виждаме (проявяваме) една от възможностите. По такъв начин ние виждаме собственото си състояние на съзнанието, отразено в заобикалящата ни среда. Следователно, ние избираме реалността, която точно съответства на моментното ни състояние на осъзнаване. Спомнете си: „Огледалце, огледалце от стената, коя е най-красива на земята?”

Околната среда ни изправя срещу самите нас! Защо става така?

Ами, да допуснем обратното: че енергийното ни поле изявява неща, които не съответстват на състоянието на нашето същество. В такъв случай ние въобще не бихме могли да се изявяваме в заобикалящото ни поле и следователно не бихме могли да трупаме опитности според състоянието си. В нас би настъпила стагнация, всяко развитие би било блокирано. Значи тази отражателна способност на енергийното ни поле всъщност се явява голяма милост за нас. Тя е единствената ни възможност да намерим обратния път към дома.

Вярно е, че Бог не играе на зарове, тъй като каквато и комбинация да изберем, тя винаги е печеливша. Творецът е създал нашето жизнено поле така, че на всяко състояние отговаря определена реалност и чрез нея - възможност за развитие. В началото на тази глава казахме, че съществуването на множество жизнени полета е основен гностичен принцип. Видяхме, че квантовата механика също го подкрепя. Щом се промени състоянието на съзнанието ни, едновременно и заедно с него се променя нашата реалност, нашето жизнено поле. Ако бихме придобили едно напълно ново състояние на съзнание, то ние бихме живели в един напълно нов свят!

В края на тази глава се връщаме към отправната точка: човечеството притежава една раздробена истина, живее в една разбита реалност. Това състояние на нещата е следствие от факта, че нашето лично състояние на съзнание е фрагментарно. А както показахме, нашата реалност е отражение на нашето състояние на съзнание.

Веднага възникват нови въпроси: Защо нашето съзнание е такова, каквото е? Каква е основата му? На какво е основана реалността на нашето съществуване?

В следващите две глави ще изследваме какво представлява в същност човекът и коя е основата за актуалното състояние на неговото съзнание.