Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2008 15:37 - Глава 6. Огледалната сфера
Автор: lightongnosis Категория: Други   
Прочетен: 1486 Коментари: 0 Гласове:
0



В предходните глави се опитахме да си отговорим на трите съществени жизнени въпроса: Какво е човекът? От къде идва той? Накъде отива?. Обрисувахме в известна степен човешкото същество и пътя на спасението му. Описанието ни е доста схематично; истината е много по-сложна, отколкото изглежда на тези няколко страници. Един от факторите, който усложнява картината, е огледалната сфера.

Какво представлява огледалната сфера?

Преди да отговорим на този въпрос, първо ще се опитаме да вникнем в същността на един основен гностичен принцип, изразен от Хермес Трисмегист по следния начин:

Както горе, така и долу.”

За какво говори тази аксиома? Явно се има предвид съществуването на повторяеми структури, които намираме в основата на всичко и които представляват отражение една на друга. Например атомът, клетката, микрокосмосът, космосът (Земята) и макрокосмосът (Слънчевата система) имат една и съща структура. Тази структура може да се представи символично като кръг с точка в центъра. Винаги централното ядро е източникът, създаващ полето на изява. От точката, която в същност представлява един компресиран кръг, в процеса на развитие се появява пълната форма. Можем ли да си представим по-универсален символ.

Божествената идея, символично изразена чрез точката, винаги е изворът - семенцето, в което е заключено всичко. Божията сила съществува в центъра на всяко творение. Така Бог „носи” всички неща, прави всяка изява възможна. Дали всяка изявена форма съответства на своя източник, дали е в хармония с него, това вече е друг въпрос. По този въпрос апостол Павел казва: „Но всеки трябва да внимава, как строи на този фундамент.” Защото, ако един строеж няма основа във вечността, с други думи, ако не е в хармония с източника си, рано или късно ще се сгромоляса на земята.

Следователно, можем да разглеждаме божественото като иманентна, съществуваща в ядрото, всеобхватна и всепроникваща, излъчваща Сила. Изразено на мистичен език (евангелие на Тома, 77):

 Разцепи едно дърво, и Аз ще съм там, повдигни един камък, и ще Ме намериш под него.”

Опитахме се да си изясним херметичния принцип „каквото горе, такова и долу”. Установихме, че имаме работа с принцип с изключително универсален характер.

Да се върнем на нашата изходна точка, към въпроса: Какво представлява огледалната сфера? По-горе вече си изяснихме, че творенията следват пътя от абстрактното към конкретното. Първо архитектът развива мисловния план на къщата и след редица от междинни стъпки се появява и материалния строеж. Това говори, че всяко творение на земята представлява отражение, огледален образ на идеята (представата) за него. От което става ясно, че долу е отражение на горе и обратното.

Умствената активност на хората, проявена чрез мисленето, е една творческа дейност. Да приложим отново херметичния принцип. Когато един човек мисли, той създава умствена картина, сътворява мисловни същества, т.нар. мисъл-форми. Ако той продължително време е концентриран върху едно нещо, неговата мисъл форма става все по-силна и жизнена. По такъв начин ние заселваме обгръщащото ни силово поле с ментални форми и сили. Но, каквото е горе, такова е и долу! Резултат от тази дейност са колосални структури в енергийното тяло, силовото поле на Земята, изградени заедно от всички хора.

Според закона „подобното привлича подобно”, мисловните образи се скупчват и формират  огромни по мащабите си силови структури. Тези мощни силови полета са наречени в старите гностични текстове (например, в гностичното Евангелие на Пистис София) архонти или еони.

Става ясно, че тези сложни силови полета, формирани след падението на човека, представляват колективното съзнание на човечеството. Но, както съзнанието на природно родения човек е материално обвързано, така и колективното съзнание е земно; то не притежава никаква истинска светлина, никаква освободителна възможност.

В какво се състои проблемът с тези силови формации, с еоните? От гностична гледна точка, тези силови облаци тегнат на шията на човечеството като воденични камъни. Защо? Защото когато мислим, ние осъществяваме контакт с тези силови формации. Ние храним еоните с нашите мисловни сили, но и те ни хранят: силовият облак насочва и влияе върху нашите мисли. Следователно, ние сме в непрекъсната обмяна с колективното съзнание на човечеството. Но, тъй като еоните са родени от мисловната сила на едно човечество, което има за цел да се самоподдържа, те притежават същия характер. Както долу, така и горе!

Как да си представим една такава абстрактна формация? Следната картина може да се окаже полезна. Известно е, че тези еонични сили могат да бъдат разделени в дванадесет групи. Да се опитаме да си представим това дванадесеторно силово поле като декор за филм, съставен от дванадесет сектора. Отдалече декорът изглежда блестящо и ние си казваме: Ето, там е щастието! Ентусиазирано хукваме към избраната от нас врата и заставаме на прага. Но, след по-малко или повече време разбираме, че еонът представлява само една човешка идея, без истинско съдържание. Проумяваме, че този декор не може да ни даде удовлетворение; зад прекрасната фасада ни чака единствено пустота. Но, уви! Повечето от нас реагират на това разочарование, отваряйки следващата врата...Изглежда, човек се учи само чрез своите опитности.

Една идея, свързана с еоните е, например, схващането, че чрез интелектуален тренинг, чрез обучение, човечеството би могло да разреши всичките си проблеми. В научно-фантастичните филми сме виждали герои с несъразмерно големи мозъчни черепи, явен израз на подобна хипотеза.

Друга илюзия, подкрепяна от еоните е, че щастието се състои в това, да намериш идеалния партньор Тази идея става още по-силна, подхранвана от непресъхващия поток на розовите романи. Колко филми и книги са създадени за т.нар. „истинска любов”? От само себе си се разбира, че е изключително приятно да имаш хармонична връзка. Но тя не може да удовлетвори човешката жизнена цел, докато еоните искат да ни накарат да вярваме в това. Друга еонична идея е, че удовлетворението идва от постигането на някакъв рекорд или вид героизъм. Помислете, в тази връзка, за спорта и т.н. ...

Следователно, тези силови формации се опитват да направят природното жизнено поле приемливо и смислeно. Те строят декори, с които прикриват пустотата и безплодието му, така че човечеството да продължава пътя си надолу и да продължава да ги храни. Излиза, че ние сме станали жертва на творенията си. Силовите полета на еоните са решетките на построения от самите нас затвор. Те се стараят да останем насочени към земните си цели и по този начин, свързани с материята.

Следователно, силите от огледалната сфера имат спъващ ефект върху истинското развитие на човечеството. Но, както един човек, чрез светлината, идваща от праизточника си може да прозре пустотата на собственото си аз, така и ние, просветлени от новата си душа можем да видим пустотата на еоните. Каквото долу, такова и горе! Да строим върху живия камък, да прокараме освободителния си път през стената на еоните!

Като говорим за огледалната сфера, би било полезно да получим елементарна представа и за едно друго явление. Това е въпрос, на който често гледат с известна насмешка. Той засяга един реален проблем, отнасящ се до всеки един от нас. Хората, засегнати от това явление, се въздържат да споделят опита си, от страх да не ги обявят за луди и да ги затворят в психиатрията. Освен това, значителна част от психиатричните случаи могат да бъдат обяснени с него.

За какво става въпрос? За духовете, привързани към земята. Какво представляват те? Дори мисълта за тях е изтощителна, но все пак трябва да говорим по този въпрос, защото той ще става все по-актуален.

За да разберем как стоят нещата в действителност, са необходими известни езотерични познания. Описахме човешката система като микрокосмос. В него се намира една личност с  четири тела, която се одушевява от природно роденото аз или его. Четири тела? Да, четири. За физическото тяло всички знаем достатъчно, така че няма да се спираме на него. То е обгърнато и проникнато от етерното (жизнено) тяло. Без етерното тяло материалното ни превозно средство е мъртво и би се разпаднало. Жизненото тяло е матрицата на физическото ни тяло и е отговорно за неговия растеж. От своя страна етерното тяло е обгърнато и проникнато от астралното тяло (тяло на желанията). То определя нашите емоции, стремежи и копнежи. Честотата на вибрацията на астралното тяло е по-висока от тази на етерното, което пък има по-висока честота от честотата на физическото тяло.

Камъкът притежава само материално тяло, растението – материално и етерно, а животното – материално, етерно и астрално. Човекът притежава още едно тяло, което е недоразвито – зародиш на умствено тяло. Това тяло, регулиращо умствената ни дейност, ще остане неразгърнато, докато човек поддържа егоцентричното си съзнание. Защо? Защото с поведението си, мотивирано от стремеж за самоподдръжка, ние сеем около себе си смърт и страдание. Ако умствените ни способности се увеличаваха още по-вече подтикнати от целите на аз-а ни, то нашата разрушителност би била още по-висока. Така че, засега, ограничението на умствената ни способност е една предохранителна мярка.

В будно състояние четирите тела са във връзка едно с друго. Но, когато заспим, настъпва разделяне на четворната личност. Съзнанието ни напуска физическото тяло, заедно с по-фините тела. Необходимо е да оставим материалното тяло да се възстанови от непрекъснатото въздействие на менталните вибрации.

Но това разделяне е само временно: при събуждането ни по-висшата част на етерното ни тяло, заедно с астралното и менталното тела се завръщат обратно и отново стават едно цяло с физическото ни тяло. Съзнанието ни се завръща заедно с тях. Ако този процес не протече правилно, може да се събудим, преди тези тела да се съединили напълно. Тогава можем да видим отстрани нашето спящо тяло.

Това бяха само някои уводни бележки. Да се върнем към духовете, привързани към земята.

Когато един човек умре, това води също до разделяне на личността. Виждаме какво се случва с материалното тяло, то се разпада. След известно време и другите, по-фини тела се разпадат. Единствено събраните опитности се запазват във вид на магнитни фокуси в микрокосмоса. Случва се съществото на някой умрял да се противопостави на този пречистващ процес. Такова едно същество иска да съхрани останките си. От страх то забавя разтоварването и новото одушевяване на микрокосмоса. Но, за да предотврати по-нататъшното си разпадане, това същество се нуждае от енергия, от етерни сили. И откъде може да си ги достави? Точно така, от етерните тела на хората, живеещи на земята. Тези паразити от огледалната сфера се хранят от нас. Те се опитват да ни манипулират, за да си доставят повече енергия, като стимулират етерни експлозии. Етерни експлозии са силните емоции, дивите нападки, ревността, омразата и завистта, караниците и конфликтите и, въобще, всички случки, които карат кръвта ни да заври. Следователно, тези вампири са извор на отвратителна мизерия и скръб.

Тези сили си играят свободно с нас поради факта, че ние не осъзнаваме своята експлоатация. Нещо повече, ние дори търсим контакт с тях, с илюзията, че това са ангели или духовни водачи. Веднъж, разглеждайки една библиотека, попаднах на т.нар. „духовни” писания. Като ги прелиствах, пред мен се разкри цяла поредица от подобни контакти с огледалната сфера.

Често се случва предполагаемият гуру или майстор, който в същност е вампир и паразит, да примамва своята жертва с ласкателства, от рода на: да, ти си толкова особен човек, надарен с големи духовни дарби; имаш да изпълниш мисия за човечеството, ... и т.н. Вълкът, облечен в овчи кожи, говори на аз-а на жертвата си, той е убеден, че аз-ът  ще го чуе. И аз-ът  го чака с отворени обятия, търси го.

Но, ако ние знаем, че тези същности от другата страна на завесата живеят благодарение на нашата енергия, ще бъдем ли толкова гостоприемни? Ако знаем, че те ни причиняват нарушения в магнитната система, телесни и духовни вреди, пак ли ще се гордеем от контактите си с отвъдната страна?

Живеем на прага на ерата на Водолея. Това означава, че други, нови излъчвания започват да влияят върху планетата ни. Никой на Земята не може да избегне тези атмосферни промени. Една от отличителните черти на Водолея е дематериализацията. Това означава, че преходният слой  между материалната и огледалната сфера ще изтънее, както и пространството от двете страни на т. нар. „царство на смъртта”. Ще станем по-чувствителни и възприемчиви към етерните и астралните въздействия. Тогава ще можем да възприемаме всички форми, живеещи в огледалната сфера.

Това може би ви звучи вълнуващо, но ако си спомним херметичния принцип „каквото горе, такова и долу”, ще установим, че всички мъки и страдания тук са отражение на мизерията в огледалната сфера. Увеличавайки радиуса си на действие чрез осъзнаване от другата страна на завесата, ще увеличим и страданията си. Защото царството на смъртта принадлежи към природното жизнено поле, то също е подвластно на двойките противоположни сили, на ритмично сменящите се възход и падение. Спомнете си в тази връзка репликата на Кришнамурти: „Един истински интелигентен човек не би трябвало да търси свръхестествени (от огледалната сфера) опитности”.

Не трябва да се губим из тези адски области, не трябва да изчезваме в тях. Да не умножаваме страданията си. Да оставим мъртвите да погребват своите мъртви!

Как да се отървем от нашите нашественици? Как да се освободим от влиянието на огледалната сфера?

Чрез вървене по пътя на живия камък, на Иисус Христос, установяваме, че наименованието освободителен път е вярно, откъдето и да го погледнем. Защото, когато отворим сърцето си за излъчването на живия камък, нашия собствен първоизточник, тогава обгръщащо ни енергийно тяло ще се промени из основи. Освобождаващата светлина построява в нас една друга личност. И тялото на новата ни душа, нашата нова етерна дреха ще засвети като слънце, ще заблести като злато! Тогава никое същество от огледалната сфера няма да бъде в състояние да ни доближи. Защото нашето етерно тяло е станало вечно и никой смъртен не е в състояние да прибави или да извади нещо от него. Природното ще бъде пречистено от Огъня и от пепелта на старото ще се издигне птицата Феникс. Светлинният човек ще бъде освободен от хватката на смъртта, той ще бъде приет в Живота, в Светлината!

Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, нито настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито някоя друга твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.” ( Послание на св.ап. Павел до римляни 8:38-39)

 



Тагове:   Огледалната,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031