Да, това е хубав сюжет. Освен това, все още актуален. Колко уеб сайта под това наименование се появяват пред очите ни! Да не забравим и Хари Потър! Магията на ерата на Водолея се изявява!

Добре, а какво общо има алхимията с Гносиса, ще запитате вие. Всичко! Един гностик е именно алхимик. Вие няма да го видите приведен над дестилационни съоръжения, колби и стъкленици; гностикът упражнява вътрешна алхимия. Същността на пътя на вътрешната алхимия е подобен на този на вътрешното християнство.

Но нека първо да се върнем към науката алхимия, такава, каквато е позната на света от дълбока древност. Виждаме, че това знание е обвито в непроницаема мъгла. Във филмите на тази тема неизменно присъстват мрачни лаборатории, пълни с врящи казани и бълбукащи реторти, отшелници, заети със странни експерименти. От екрана струи мистика. С какво са заети алхимиците? Какво търсят?

Два са основните обекта на търсенията в алхимията: философският камък и еликсира на живота. За философския камък се казва, че той може да превърне оловото в злато, а еликсирът на живота може да дари с вечен живот всеки, който пие от него. Разбираемо е, че тези два обекта са идеални за сценарии на вълнуващи филми. Не, че имам нещо против филмите, но магията на един филм трае само един-два часа! Докато магията на вътрешната алхимия ни води към вечността. За съжаление, образът й е окарикатурен, подобно на християнството.

Защо чистите първоначално духовни потоци постепенно биват окаляни? Отговорът е ясен. Когато един паднал човек се докосне до една чиста духовна тема, той я смъква в собствената си жизнена сфера. Така едно чисто духовно учение бива пригодено, настроено към собствената ни  нагласа и начин на мислене. И, ето ни, заети с получаване на кюлчета злато и напитка, обещаваща вечна младост.  Затова е добре да изчистим алхимията от заблудата, покривала я през вековете. Нека се опитаме да проникнем до центъра на алхимията, при това без всякакъв експеримент!

Табула Смарагдина (изумрудените скрижали) е изворът, от който се изтъкава алхимическата дреха на Гносиса. Тази плоча е надгробен камък, на който са гравирани философски формули. Под него се намирало, недокоснато от времето и разрухата, тялото на Хермес Трисмегист. Вече се запознахме с един от херметическите принципи, записани върху нея, а именно: „Това, което е горе, е като това, което е долу.”Следващите два цитата са пак от там:

„Разделяй с голяма любов и с дълбоко проникновение земята от огъня, финото от това, което е твърдо, плътно и неподвижно.”

„Пълно и изчерпателно е това, което казах за приготвянето на Златото, дело на Духовното слънце.”

Ясно е, че ако интерпретираме тези духовни формули чрез средствата на земната мъдрост, бързо ще се озовем в лабораторията. Ще започнем с опитите за получаване на философския камък, а чрез него и планини от злато. Така ще бъдем заразени от златната треска и алхимията отново ще ни се изплъзне.

Какво всъщност се опитва да ни каже Табула Смарагдина? На първо място, да отбележим, че тези мъдрости са изгравирани на надгробен камък. И този камък лежи над нещо недокоснато. Вече знаем, че първоначалната душа на микрокосмоса, първоначалният човек е умрял, но Божията идея за него остава запазена латентна в сърцето ни като непокълнало семенце. Именно то е непокътнатото, то е живият камък, върху който истинският човек, следващ Божия план, може да гради отново. Този, който може да проникне до това значение на Табула Смарагдина, разбира, че тук се говори за пътя на освобождението. За резултата от този път се казва в няколкото изречения, гравирани в камъка:

„Така вие ще притежавате славата на цялата вселена и затова от вас ще бяга всичката тъмнина.”

Но, за да стане така, първоначалният човек трябва да възкръсне от своя гроб. Възможно ли е това? Да, със сигурност, защото недокоснатото тяло, макар и неизявено, е тук, вътре в нас. Натъкваме се на един труден за преодоляване момент, поради който гностичният път никога няма да бъде популярен: За да може да се освободи първоначалният човек от неговия затвор, нашето аз трябва да заеме мястото му в гроба. Знаем, че затворената гробница се намира в нашата егоцентрична душа. Ако искаме да открехнем вратата й, ако пожелаем да отворим сърцето си за Светлината, тогава нашето аз ще направи място в нас за светлинния човек. Ако направим това, ще се превърнем в човека Йоан. И докато Йоан слиза към гроба, Иисус, нашата първоначална душа се издига от него.

За да разберем символиката на алхимията, трябва да знаем следното: когато светлинният човек се издигне от гроба цял и невредим, нашата първоначална душа се обгръща със златната етерна дреха. Сега вече може би започваме да разбираме написаното върху Табула Смарагдина:

 „Пълно и изчерпателно е това, което казах, за приготвянето на Златото, продукт на Духовното слънце.”

Ядрото в центъра на нашия микрокосмос е искра от Божественото слънце, една божествена, духовна искра. Когато нашата личност се освободи от егоцентричността си, тя ще заблести в златната светлина на вътрешното слънце. Нашата божествена искра получава шанса да се разгори в огън! Огнените хора, облечени във фино изтъканите си, със златно сияние, дрехи, са свободни от всичко „твърдо, плътно и неподвижно”.

Знаейки това, можем да пристъпим към разгадаването на мистерията на философския камък. С помощта на този камък, алхимикът може да трансформира оловото в злато. Нима този камък е нещо друго, а не живият камък в нас, нашата божествена искра? Оловото на нашата егоцентрична личност се спуска в гроба и пробужда ядрото ни от смъртния му сън. Тогава философският камък започва да излъчва светлината на Божественото слънце. И от този вътрешен огън, в тази вътрешна ковачница, се ражда златото: нашето златно етерно тяло!

Тази златна светлинна дреха е безсмъртна. Защо? Защото произлиза от Божията идея и се храни от нейното излъчване и сила. Казано с други думи, това вечно светлинно тяло е в хармония с Божия план. Ясно е, че чрез философския камък, е осигурен и еликсира на вечния живот! Нашето материално тяло ще умре и ще се разпадне, но със златното етерно тяло това никога няма да се случи!

И ако някога пред вас се появи шарлатанин, опитвайки се да ви продаде за цяло състояние философския камък и еликсира на живота, му кажете: „Господине, аз нося философския камък в сърцето си и от него се лее в изобилие еликсира на живота.”

В алхимията съществува един друг, макар и напълно подобен в същността си начин за изобразяване на освободителния път. Отново целта е придобиване на злато. В този случай е необходимо да приготвим смес от сол, сяра и живак. Как можем да интерпретираме тези символи?

Можем да разграничим в човешката система три аспекта. На първо място, духовният аспект - праизворът, божествената искра в сърцето ни. Второ, душевният аспект - одушевяващата ни сила, която ни дарява с живот. Човек може да притежава или смъртна душа или вечна душа. Смъртната душа е породена от земните сили и „пръст при пръстта отива”; живата душа е в хармония с първоизвора, което я прави вечна. Трето, телесният аспект - личността.

Знаем, че в обикновения човек тези три аспекта не са в хармония един с друг. Един такъв човек няма съзнание за божествената искра, която носи в центъра на микрокосмоса си. Така той държи сърцето си затворено, поради което излъчването на вътрешното слънце, философския камък, не може да проникне до душата му. Вследствие от това, душата му се помрачава и става смъртна; той не познава еликсира на живота. Природно роденият човек представлява едно преходно двуединство: неговото тяло е одушевено от една смъртна душа. Духовният аспект отсъства. (Не бъркайте духа с интелект и разум!)

Да приготвим злато по предложената рецепта: трябва да смесим сяра, сол и живак. Живакът е символ на духовния аспект, на живия камък, божествената искра. Сярата символизира душевния аспект, а солта – телесния. Следователно златото - първоначалният човек, е съставено от една съвършена комбинация, от вплетените един в друг три аспекта. Става ясно, че този човек въплъщава истинското триединство, той е непреходен и вечен (ако не се отклони от духовното си ядро). Божествената искра, вътрешното Слънце е основата, върху която се изправя живата душа. Логично е, че първоначалната душа е в пълна хармония с извора, от който произлиза. Със своята златна етерна дреха тя одухотворява тялото, носителят на живота.

Това е тайната за получаване на злато, вътрешната алхимия!

Може би сте виждали някои алхимически схеми и картини. В тях са представени много универсални символи. Срещаме кръгове, триъгълници, дървета, очи, небесни тела, птици и др. И на всяка една от тях присъства Слънцето! Вече се докоснахме до този слънчев символ в мита за Фаетон.

В гностичен план чрез Слънцето се изобразява духовният аспект на човека; Луната е символ на душата. Тъй както Луната получава светлината си от Слънцето, така душата на истинския човек се осветява от Духа. Не е изненадващо, че се натъкваме на този слънчев символ, универсален за всички времена и култури от древността. Има ли по-ясно, по-логично изображение, когато става въпрос за просветление? Човечеството познава много слънчеви култове, всички до един с подобно значение. С течение на времето същността на универсалното духовно учение се изгубва и постепенно хората започват да обожествяват материалното слънце. (Ние като хора с материални тела също сме безмерно благодарни на това небесно тяло, но това е друг въпрос!)

За гностиците най-важното е вътрешното слънце, духовната искра. В Библията се казва, че човек, осветен от вътрешното си слънце, няма повече нужда от външната светлина. Разбираме, че един гностик, който живее в и от вътрешната светлина, е свободен от природата на относителността и е насочен към Абсолюта. Природата се храни от Слънце, което всяка сутрин изгрява от изток и залязва на запад. Духовното слънце никога не залязва!

Затова е жалко, когато една проява на универсалното учение, на Гносиса, се бърка със служба към природен бог. Пример за едно чисто гностично учение е слънчевият култ на инките. Инките са живели в Перу, където величествените Анди издигат върховете си. Те се наричали „синове на Слънцето”. Не е чудно, след като знаем, че ние всички сме деца на духовното слънце и една Божествена искра се намира в центъра ни.

В Куско, центърът на царството на инките, се издига Слънчевият храм, Кориканха. Върху олтара му се е намирал един голям кръгъл диск, изработен от чисто злато. Когато испанците превзели царството на инките, те го взели за изображение на познатото ни Слънце. Така религията на инките била разглеждана като обикновено слънцепоклоничество.Това, че божествената служба в Андите имала един чисто духовен характер, се изплъзнало на завоевателите. Логично, тъй като те били заети изключително с ограбване на златото.

Златният диск от Слънчевия храм символизирал не материалното слънце, а нещо, което било назовано „Илла теке” ; това, което означава вечна светлина. „Илла Теке” е аналог на Създателя, на Духа или Гносиса. То е Духовното слънце, това, което Лао Дзъ нарича Дао.

Виждаме, че универсалния Гносис може да има много лица и зад всяко от тях стои Духовното Слънце.