По всичко личи, че темата за идентичността ни е широко застъпена в откровението. Всичко се завръща при своя корен. Въпросът за нашия произход е актуален както в земен, така и в гностичен план. Блудният син, който след дълго скиталчество се завръща в Бащиния дом, изглежда е пример за универсалния път на развитие.

Може в миналото си да сме обърнали гръб на родителите си, в по-късна възраст коренът ни започва да ни тегли назад. Започваме да разучаваме родословното си дърво, кръвната линия на миналото си. Опитваме се да изследваме откъде идват нашите предци, нашата фамилия. Но родословното ни дърво се оказва книга на мъртвите ни роднини. И ако продължаваме да затъваме в земята, нашето име ще бъде добавено в нея.

Ако, обаче се обърнем към дървото на живота, нашия изначален корен, тогава книгата на смъртта бива погълната от вечността. Тогава ние получаваме едно ново име, нашето първоначално име, нашето истинско аз. В Откровението (2:17) можем да прочетем за това:

„На оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената манна, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава.”

Нашето ново име, написано върху бялото камъче, никога не ще бъде заличено от книгата на живота. Защото това е името, дадено ни от Отеца - то е нашата истинска идентичност.