Разглеждайки различните духовни течения, ползващи се с популярност на запад, ще открием, че на едно от първите места е будизмът. Една от причините за това може да бъде, че учението на Буда не се представя като религия. Въпросът, дали Бог съществува, изобщо не се поставя в будизма. А това е голямо облекчение за много търсещи!

Естествено е да се запитаме, защо елиминацията на този въпрос допринася за популярността на будизма. Отговорът на този въпрос е в образа, който сме си създали за Създателя. Поради натрапваната ни през вековете църковна догма, е възникнал един карикатурен образ на Бог. Неразбирането на божествената същност е довела до една лишена от логика представа. И за едно дете е ясно, че твърдението „Бог е любов” е несъвместимо със заплахите за вечните адски огньове

Подобно е положението на теологичното поле: хаос, объркване и необосновани предположения. Теолозите не могат да предложат нищо на сериозния търсещ истината. И, ето сега, будистката Дхарма, която не е религия, а учение за живота. Това е добре, защото чрез това учение можем да се върнем към парливия въпрос за Бога.

Възниква въпросът, дали наистина източникът на спасителното учение на Буда е различен от този на вътрешното, гностично християнство. Отговорът е не, категорично не! Будисткото учение, будистката Дхарма се явява едно от проявленията на универсалния Гносис!

Как е възможно това? Защо, тогава въпросът за Бог не се разглежда в будизма?

За да си изясним това, трябва да се вгледаме по-дълбоко в Буда и неговото учение. Известно е, че Буда, което означава пробуден или просветлен, посочва на последователите си един практически път на освобождение. Той непрекъснато е наблягал на изживяването, на вътрешното осъществяване на пътя на освещаването. Той съзнателно не се е занимавал с чисто философски въпроси. Когато някой от учениците отправял към него въпрос от рода на „вселената безкрайна ли е, или не”, той не му отговарял. Просветленият знаел, че отговорът на подобен въпрос няма никакъв положителен практически принос към вървенето по пътя на освобождението. С други думи, той  отказвал да дава безполезна информация, която единствено би натоварила ученика с излишен интелектуален баласт. (Помислете в тази връзка за изопачения образ на Бог, който ни тежи като воденичен камък, окачен на врата!) В поясненията си Буда сравнява такъв ученик с човек, пронизан от отровна стрела, който, вместо да отстрани веднага отровата от себе си, иска да узнае всичко за стрелеца и изстрела. Такъв човек, без съмнение, би загинал бързо, защото се занимава с не толкова спешни неща, каквото е излекуване на раната му.

Буда искал неговите последователи да се концентрират изцяло върху въпроса: Как човек може да се освободи от този свят на мъка и страдание? Той самият дава отговор на този въпрос чрез четирите скъпоценни истини, които могат да бъдат разглеждани като ядро на будисткото освободително учение.

1. Съществуванието е страдание.

2. Страданието има първопричина.

3. Причината може да бъде премахната.

4. Пътят за освобождение от страданието има осем стъпала:

първо : правилно разбиране;

второ: правилни намерения;

трето: правилни думи;

четвърто: правилни действия;

пето: правилен начин на живот;

шесто: усилия в правилна посока;

седмо: правилно насочено внимание;

осмо: правилна концентрация.

Виждаме, че свещеното будистко учение е изградено логично и последователно. То слага ударение преди всичко върху правилното жизнено поведение, отколкото на проникването в сложната философска материя.

Всичко, дискутирано дотук в книгата, подкрепя напълно първата и втората от будистките истини. Ние вече знаем, че природното жизнено поле предполага непрекъсната промяна. Под  действието на силите близнаци с противоположен знак всичко е преходно. Всичко идва, всичко си отива. Аз-центрираният човек проектира своята жизнена цел върху материалния свят. Неговите желания и копнежи го принуждават да търси начини да спре неумолимата преходност. Той иска да задържи това, което притежава и да придобие това, което му липсва. Само че природните закони не ги е грижа за егоцентричните стремежи на хората; всичко, което съществува, става прах и после отново се появява на бял свят. Затова човекът страда - накрая той винаги остава с празни ръце, единствено смъртта е сигурна.

Третата и четвъртата истина на Будизма също са в съгласие с универсалното учение. Ние разбираме, защо те са наречени „скъпоценни истини”. Първопричината на страданието може да бъде премахната. Както вече говорихме, когато човек се отвърне от егоцентричните си желания и се насочи към центъра на микрокосмоса си, към неговия източник, живият камък, тогава изначалният човек, Будата в него, се пробужда. Ако това ви звучи странно, чуйте изказванията на самия Буда:

„Не търси себе си, а Истината.”

„Буда е истината, оставете я да живее в сърцата ви.”

„Тази част от душата ви, която не иска или не може да се развие в Буда, трябва да загине, защото тя е илюзорна и недействителна; тя е изворът на заблудата ви, причината за страданието ви.”

Както и в гностичното християнство, така и в свещеното будистко учение угасването на аз-а е условие за просветлението. Този процес на умиране на егото е условие за появата на състояние на съзнанието, наречено от будистите Нирвана. Целта на осморния освободителен път е достигането на Нирвана от душата и от съзнанието.

Буквалното значение на Нирвана е угасване. Угасване на преходното и същевременно запалване на вечното, на безсмъртната душа. В „Будисткият катехизъм” на Х. С. Олкот четем: „Нирвана е едно с не-егоцентричността, с пълното отдаване на себето на истината”. Такова пълно себеотдаване на Гносиса, на истината, води до възкресение на изначалния светлинен човек. Този вечен човек е освободен от колелото на раждането и смъртта. Казано с други думи, не е необходима вече нова инкарнация на земята. Тук виждаме желязната логика на будисткото учение: слагане на край на земното страдание чрез погасяване на причината и влизане в едно напълно ново състояние на съществуване.

Може много да се говори за метода и учението на Пробудения. Не трябва да си блъскаме главата с философски въпроси, а да се концентрираме върху тук и сега. Западният човек днес, обаче се различава твърде много от азиатеца отпреди 2500 години. При нас акцентът пада най-вече върху интелекта. Затова за много хора днес е необходимо на първо място да си изградят една по-широка представа за микрокосмоса, космоса и макрокосмоса, тъй като поглеждането от такава перспектива укрепва логиката и необходимостта от завръщане към първоизточника. За да можем, в духа на будизма, да оставим настрана философията и да се насочим към актуалното днес.

Има нещо специално в израза тук и сега. Можем да го интерпретираме по два начина. Начинът, по който обикновено се разбира, е: живей всекидневния си живот колкото се може по съзнателно, не се отдавай на фантазии и мечти, а се концентрирай върху това, с което си зает в момента. Подобно отношение със сигурност е полезно, защото човек се отдава в дълбочина и с по-голяма интензивност на заниманията си. Такава интерпретация на тук и сега не ни помага да достигнем до състоянието на съзнанието в Нирвана. Тя допринася единствено за интензивното изживяване на жизненото ни поле, защото по този начин ние насочваме съзнанието си върху всекидневните дейности. Тази опитност ни води до разбиране на природата на смъртта, нашето жизнено поле. Постигаме разбиране за веригата от причини и следствия и изпитваме безплодието и ограничеността на нашата природа. Това е плодът на земното тук и сега. Чрез роденото от тази опитност разбиране ние се устремяваме към едно друго сега, вечното сега. Това е втората интерпретация на тук и сега. Вечното сега е ключ за пътя на освобождението, то е жизненото поле отвъд времето и пространството, то е жизненото поле на Гносиса, на Истината. Там, където няма време, сега означава винаги. То е жизненото поле на нирваничното душевно състояние, полето на съществуване на просветленото съзнание.

Възниква въпросът: как можем да постигнем състоянието на осъзнаване на вечното сега? Седмата и осмата точка на осморния път на Буда гласят: правилно насочено внимание и правилна концентрация. Ако искаме да постигнем това състояние на съзнание, трябва да концентрираме вниманието си върху вечното днес. Съзнателното изживяване на земните неща не е достатъчно, то е само предисловие.

Това вечно сега е представено в нас чрез извора, скрит в центъра на микрокосмоса ни. Да се обърнем към вечността, към вечното днес, означава да се обърнем към центъра на нашето същество. Правилната концентрация, правилната медитация винаги се фокусира върху  безсмъртната основа на човешкото същество. Тя се насочва към праизвора в нас, към Бог в нас. Знаем, че вечният извор в нас ще започне да излъчва светлината си, когато отворим сърцето си за неговото лъчение. Вече разбираме, че освободителното учение на Буда и гностичното християнство произлизат от един и същ универсален източник. За будиста въпросът за Бог не е съществен, той търси просветление за душата си. Истинският християнин говори за Бог, казвайки: Бог е Светлина. Единият и другият търсят Светлината на Истината, универсалния Гносис.

Да не бъдем буквоядци, да не се оставяме в плен на думите. Важно е да разберем какво се крие зад тях. Когато не позволим да бъдем заблуждавани от ограниченията на настоящо ни състояние на съществуване, т.е. заблудени от рамките, думите и разделението, тогава ние премахваме препъни камъка на объркването. Тогава виждаме светлината на универсалния Гносис, излъчваща се от множество форми. Тогава разбираме, че не формата е от значение, а единствено  Светлината, Истината.

„Буда е Истина, оставете истината да живее в сърцата ви!”